Забележителности

Забележителности

На територията на област Видин се намират забележителни природни феномени, защитени местности и видове, и множество културно-исторически паметници от всички исторически епохи.

КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
Сред по-важните от тях са:

Крепост "Баба Вида" – Крепостта „Баба Вида” е едно от най-запазените средновековни отбранителни съоръжения в България. Основите на средновековния замък са положени в края на Х век върху останки от крепостните стени на античната Бонония. Основният му градеж се отнася към епохата на Второто българско царство (края на XII-XIV в.). През периода на Османско владичество крепостта е неколкократно преустройвана, като от края на XVII до началото на XIX в. тя е приспособена за огнестрелно оръжие.
Крепостта е достъпна само от север, където се намира входната кула, а от другите страни е изкопан дълбок и широк ров. Тя заема площ 9.5 дка. Замъкът е заобиколен с ров, който в миналото се пълнел с вода от река Дунав. Над него се е спускал подвижен дървен мост, охраняван от стражева кула при входа.
Крепостта се състои от вътрешен крепостен пояс във формата на неправилен четириъгълник с девет ъглови и междинни кули. Стените и кулите са завършвали с бойници. По-късно е изграден външният крепостен пояс с входната кула. Жилищната част на замъка е заемала вътрешния пояс с изглед към централния двор.
От 1958 г. замъкът е отворен за посещения, като в него е устроен и музей. В крепостта се намира и летен театър (350места). Замъкът е естествен декор за заснемане на филми (в замъка и района около него са заснети над 50 български и чужди филми) и театрални представления, както и за други културни прояви.
Крепостта "Баба Види" е паметник на културата с национално значение и е сред 100-те национални туристически обекти на Република България.

Крепостни стени „Калето” - Поради необходимостта от допълнително укрепване на град Видин, който след 1718г. става граничен за Османската империя, за период от 30 години (1690-1720) се изгражда т.нар. "Кале" - крепостни стени, които са ограждали града от всички страни. Те представляват полукръг с диаметър 1 600м по р.Дунав и двойна каменна стена откъм реката. Откъм сушата е прокопан ров с дълбочина 5-6м и широчина 18м, облицован с камък и запълван в миналото с вода. "Калето" е имало 9 входни врати (капии). От съоръжението днес са запазени част от крепостните врати, северната половина от рова и малка част от стените. Запазени са Флорентин капия, Еничар капия, Пазар капия и Стамбол капия (главната порта на Видинското Кале). Те представляват засводени проходи, в чиито стени има караулни помещения. Затваряли са се с двукрили порти от дъбови греди, обковани с желязо. Над рова се е преминавало по дървени мостове, едната част от които е била подвижна. Към р.Дунав се е излизало през други 5 врати: Аралък капия, Топ капия, Сарай капия, Телеграф капия и Сюргюн капия (първата и последната от тях са зазидани). Крепостната стена е запазена до Телеграф капия.
След построяването на "Калето" Видин не е бил превземан от противник по време на военни действия.
"Калето", заедно със запазените врати (капии) е паметник на културата с национално значение.

Римска крепост „Калето” – Белоградчик - Градежът на крепостта показва най-малко три строителни периода: римски и византийски – от І до VІв., византийски и български – от VІІ до ХІVв., османски – от 1805 до 1837г.
Когато римляните се установяват трайно по южния бряг на Дунав, създават тук крепост, като вплитат в стените й и труднодостъпните Белоградчишки скали.
Използвайки естествената непристъпност на скалите, те издигат само две стени от северозапад и югоизток. В другите посоки два скални масива, високи от 80 до 100м, обгръщат крепостта.
В сегашния вид на крепостта преобладават градежите от последния строителен период, осъществени при султан Махмид ІІ. Тогава са оформени три крепостни двора (всеки с възможност за автономна защита) с три порти и две странични врати в близост до средния портал, който е украсен с каменни релефи.
Създадени били фактически две крепости: Голямата, с форма на правоъгълник, и Малката, до която се стигало по стръмна пътека.
Общата площ на крепостта е 10 211 кв.км и едно отделно укрепление. На крепостните стени (с височина 10 м) са изградени амбразури за пушки. Крепостта разполага с 15-16 оръдия. В нея са изградени казармени и складови помещения, арсенали, затвор, мелници за сол и жито, 4 водохранилища. Като военно съоръжение крепостта се използва за последен път през Сръбско - българската война през 1885г.

Римска крепост „Кастра Мартис” – Кула - Кастра Мартис е късноримска крепост, чиито останки се намират в центъра на град Кула. Построена е в края на ІІІ – началото на ІVв. като част от отбранителните съоръжения на Дунавската граница на Римската империя. Крепостта е заемала ключови позиции през най-западния старопланински проход Връшка чука и е охранявала важния римски път за Сингидунум (Белград).
Тя се състои от две части, които не са замислени и осъществени едновременно: първоначално построеното квадратно укрепление с размери 40x40м (цялостно разкрито и по-добре запазено днес) и същински кастел. Кастелът е заемал пространство от 15,5 дка с форма на неправилен четириъгълник, отбраняван от 7 многоъгълни кули.
Днес в съседство до руините на крепостта е уредена музейна сбирка с експонати, открити при разкопките, които разкриват материалната култура на обитателите.

Турски конак "Колука" – Построен е през втората половина на ХVІІІ век. Турците използвали сградата за полицейско управление, а към 70-те години на ХІХ век в нея се настанила българската църковна община. След Освобождението тя е преустроена, като в нея са вмъкнати елементи от българската възрожденска архитектура. От 1956 г. сградата е превърната в музей, в който се проследява историята на Видин и Видинския регион от дълбока древност до Освобождението (1878г.).

Джамията на Осман Пазвантоглу - Намира се в крайдунавския парк срещу Видинската митрополия. Строителството й е завършено през 1800-1801г. Джамията е масивна каменна постройка с ориенталска архитектура. Предверието й е оформено като открита галерия. Молитвеният салон е голям и украсен с летвен таван. Минарето завършва със стилизиран връх на пика.
Тя е паметник на културата с национално значение.

Библиотеката на Осман Пазвантоглу – Намира се до Джамията на Осман Пазвантоглу. Строителството й е завършено през 1802-1803г. Представлява четиристенна призма на квадратен план, покрит с купол и предверие. Посветена е от Осван Пазвантоглу на баща му, убит по заповед на султана. Книгите в нея са били 2 664 на брой, от които 2 014 са били предадени на Турция, а 650 се намират в Националната библиотека "СВ. Св. Кирил и Методий" в София.
Тя е паметник на културата с национално значение.

"Кръстатата казарма" - Сградата е построена през 1800 -1801г. за нуждите на османските войски в града и е била свързана посредством покрит дървен мост с намиращата се в съседство оръжейна работилница. По-рано там е била градината на Стария сарай и се е използвала за конак на еничарите. Тя е масивна каменна сграда със застроена площ от 1 260кв.м. Има форма на равнораменен кръст. След Освобождението тя е била съд и казарма на българската войска. През 1965-1967г. сградата е реставрирана и адаптирана за музей, а от 1969г. в нея е уредена етнографска експозиция, представяща традиционната култура на населението от Видинска област от края на XIX до 20-те години на XX век.

Мавзолей на Антим І - Мавзолеят на първия български патриарх Антим І се намира в двора на Видинската митрополия. Помещението е изографисано и има каменна седяща скулптурна фигура на първия български екзарх. В подземието е разположен саркофага, в който са положени останките на екзарх Антим I.

Църквата "Св. Пантелеймон" – Намира се в двора на Видинската митрополия. Църквата съществува от първата половина на ХVІІ в., като през1644г. е изографисана.
Църквата "Свети Пантелеймон" е национален художествен паметник.

Църквата "Св. Петка" – Църквата съществува от първата половина на ХVІІв. По силата на османски граничен закон за конфискация и приспособяване за военни цели на всички християнски постройки и поради близостта й до военни обекти, тя е превърната в склад и се използва като такъв до няколко години преди Освобождението.

Катедрала "Св. В. М. Димитър" – Построен през ХVІІ в. предимно от дървен материал, храмът просъществувал около 240 г. На 6-ти декември 1868г. в него за първи път се е служило тържествено от български архиерей на български език. Оттогава този храм става катедра на видинския български митрополит Антим, който по- късно е избран за първи български екзарх. През 1889 г. храмът е срутен поради овехтялост на дървената конструкция и започва строеж на новия храм. През 1926г. храмът е тържествено осветен от видинския митрополит Неофит.
Катедрала "Св. В. М. Димитър" е втора по големина след храм - паметника "Св. Александър Невски" в София.
Тя е паметник на културата с национално значение.

Синагогата – Намира се в близост до Крайдунавския парк. Сградата е построена за една година - през1894г., със съдействието на евреите от всички краища на България. Тя е втората по-големина след тази в София, а главната й фасада е внушителна. От 1950г. постройката е загубила основната си функция и е използвана за склад, което е довело до лошото й състояние в момента.
Тя е паметник на културата с национално значение. На 9 март 2017 година собственикът на синагогата – Организацията на евреите в България „Шалом“, на общо събрание взима решение да дари сградата на община Видин. През 2021 година започва реставрация на сградата по проект, финансиран от Европейския съюз, с цел синагогата да се превърне в културен център. През 2023 година реставрацията завършва.

Старата турска поща – Строена е през втората половина на ХІХв. специално за пощенски нужди. Вероятно е завършена през 1859г., когато Видин е свързан чрез телеграф с различни европейски градове. Тя е масивна двуетажна сграда с трезор в подземието си. Това е единствената запазена стара поща в България. Намира се в Крайдунавския парк до джамията и библиотеката на Осман Пазвантоглу.

Видински общински театър – Двуетажната сграда е построена през 1891г. и е първата сграда в свободна България, предназначена специално за театър. Намира се на входа на Крайдунавския парк.

ЗАЩИТЕНИ МЕСТНОСТИ

Защитена местност "Връшка чука"
Обявена е с цел запазване на единственото в света находище на растителния вид Български ерантис (Eranthis bulgaricus), единствените в България находища на Тъмнопурпурна метличина, Томасиниев минзухар, на защитените видове Понтийски пелин, Ничичово прозорче, Розов божур, Червена липа и др. Намира се на границата с Република Сърбия, в землището на с.Извор махала, община Кула, върху планинско възвишение с обща площ 67,6 ха.

Защитена местност "Чупренски буки"
Обявена е през 2007г., при прекатегоризиране на буферната зона на резерват “Чупрене”, като обхватът, границите и режимите на опазване не са променяни.

Защитена местност "Остров Кутово"
Защитена местност “Остров Кутово” обхваща част от територията на едноименния Дунавски остров, разположен при речен километър 801-ви, срещу с.Кутово, община Видин. Обявена е с цел опазване местообитанията на редки и уязвими растителни видове като Блатно кокиче и водолюбиви птици: Нощна, Сива и Малка бяла чапла, Къдроглав и Розов пеликан, Лопатарка, Малък и Голям корморан и др.

Защитена местност "Острови Близнаците"
Попада на територията на Дунавските острови Голям и Малък близнак. Обхваща площ от 112 дка. Обявена е с цел опазване местообитанията на застрашени, редки и уязвими животински видове: Лопатарка, Нощна чапла, Малка бяла чапла, Сива чапла, Малък и Голям корморан, както и растителни видове: Блатно кокиче, Лъскаволистна млечка, Кръглолистна вълча ябълка.

Защитена местност "Раковишки манастир"
Намира се на около 4 км северозападно от с.Раковица, община Макреш и заема площ от 50 хектара. Разположен е в подножието на връх "Черноглав", в планина Бабин нос от Западния Предбалкан. Манастирът е обявен за паметник на културата.

Защитена местност "Липака"
Историческо място “Липака” се намира на територията на с. Милчина лъка, община Грамада. През 2003г. е прекатегоризирана в Защитена местност “Липака”.
 

Защитена местност „Оствов Тимок“ се намира в землището на с. Връв, община Брегово, област Видин. Обхваща площ от 6,354 дка. Обявена е с цел опазване местообитанията на застрашени, редки и уязвими водолюбиви и водоплаващи птици, гнездящи в смесени колонии по Дунавските острови в българският участък на река Дунав, като голям корморан, малък корморан, сива чапла, малка бяла чапла, лопатарка и други видове.

Защитена местност „Чупренски буки“ е в област Видин. Намира се в землищата на селата Стакевци, Горни Лом, Репляна и Чупрене.
На 2 октомври 1986 г. е създадена буферна зона на резерват „Чупрене“ с площ от 542,3 хектара, която на 12 юли 2007 г., с заповед на министър Джевдет Чакъров, е прекатегоризирана в защитена местност. На 12 март 2012 г. площта е увеличена на 553,06 хектара.

Защитена местност „Връх Миджур“ е висок 2169 метра, е първенец на Чипровска планина, дял от Западна Стара планина. Намира се на границата между България и Сърбия. В неговото подножие извират реките Лом и Тимок. Запазване на характерен ландшафт, включващ високопланински пасища и скални зъбери, както и местообитанията на защитени и редки растителни видове, като: жълт крем (Lilium jankae), нацирсовидна съсънка (Anemone narcissiflora), алпийски повет (Clematis alpina), златовръх (Rhodiola rosea), петниста сверция (Swertia punctata), карпатска тоция (Tozzia carpathica) и др.

Защитена местност находище на Ружевидна поветица. Малко повече от 14 дка е територията между Ново село и село Флорентин, община Ново село, в която расте защитеният вид "ружевидна поветица"(Convolvulus althaeoides L.). За лозарите това е обикновен плевел, но за учените е страхотна находка, защото ружевидната поветица расте само в този малък район на нашата страна. Опасността да бъде изгубено това рядко красиво цвете идва не само от човешката намеса- изораване на площите, обработка с хербициди и др., но и от развитието на други растения, т.н. "инвазивни" видове, които могат да превземат територията и да го унищожат.

НАТУРА 2000

На територията на област Видин попадат 18 одобрени зони по Директивата за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и 2 зони по Директивата за опазване на дивите птици.
Най-голямата по площ и най-значима от гледна точка на биоразнообразие за областта е защитена зона "Западна Стара планина и Предбалкан" , обявена по Директивата за местообитанията. Зоната е с обща площ 219 715 ха и обхваща части от територията на областите Видин, Монтана и София. В рамките на област Видин защитената зона попада частично в общините Белоградчик, Димово, Макреш, Ружинци и Чупрене.
Реките в “Западна Стара планина и Предбалкан” са запазени в естествено или почти естествено състояние. В по-голямата си част, те следват естествените си корита, като териториите на речните им тераси са слабо фрагментирани. Приоритетните за ЕС крайречни гори от Черна елша и върби формират едни от най-добрите крайречни галерии в страната. Реките се отличават с богатата си и разнообразна ихтиофауна (важна хранителна база за добрата популация на видрата). Срещат се 9 вида риби, 5 от които са включени в Приложение II към Директива 92/43/EEC. Това прави защитена зона „Западна Стара планина и Предбалкан” една от най-ценните за опазване на ихтиофауната.

На територията на Западна Стара планина е обявена и най-голямата по площ, в рамките на област Видин, защитена зона по Директивата за птиците – "Западен Балкан" . Общата й площ е 146 820 ха и обхваща части от територията на областите Видин, Монтана и София. В рамките на област Видин, зоната попада частично в общините Белоградчик, Димово, Макреш, Ружинци и Чупрене.
В защитената зона се срещат над 60 вида птици, 31 от които са включени в Червената книга. От европейска значимост са 22 вида птици. В тази защитена зона могат да се наблюдават Черен и Бял щъркел, Черношипа ветрушка, Лещарка, нощни птици, няколко вида орли, соколи, кълвачи и много др.

Териториите на обявените по двете директиви зони, в по-голямата си част, се припокриват.

РЕЗЕРВАТИ

Резерват "Чупрене" е сред най-големите биосферните резервати в България, общата площ на който достига 1439, 2 хектара, се намира резерват близо до Миджур – най-високата точка на Източно-Сръбската планинска верига. Това Видинска област, село "Чупрене". В близост тече река Чупренска. Освен това, резерват граничи със Сърбия. Районът е избягване на около километър от височина над нивото на водата (1100 метра) до най-голяма височина (2004 метър).Хронология на резервата е 9 февруари 1973 година с цел опазване на иглолистните гори в северна България, а също и за да спаси единствения в страната на естествената популация от глухар. От 1977 г. резерват " се присъединява към списъка на биосферните резервати по програмата на ЮНЕСКО, наречена "Човек и биосфера". Освен това специалистите са изолирали обособена територия, с площ по-542 ха – "Чупренски-Буки", която е подлежала на защита. Част от територията на резервата заемат река, като в железопътния транспорт от близките склонове, сред които най-важните са, Лом, Чупренска, Върбоска, Краставичка и Буковска. Що се отнася до територията на резервата, нещо от порядъка на 90% са заети от гори, предимно елово-ела иглолистни и елово-букови и смесени. Също така част от площта заемат вековни елхови гори, които имат съществено значение за всеки, който се занимава с изследване на такива гори на Балканите. Освен това, наред с другото тук можете да намерите клен, трепетлика, балканската елша, планински клен и черен бъз.

ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Природна забележителност "Белоградчишки скали"
Обявена с цел запазване на уникалните геоморфоложки образувания, както и на местообитанията на редки и застрашени видове от флората и фауната. Обхваща обширна територия с дължина около 30 км и ширина 3 км в Западна Стара планина, около гр. Белоградчик. Множеството скални форми (червени пясъчници), които природата е ваяла с векове, за да ги превърне в причудливи форми от приказките, в синхрон с многообразието на растителния и животински свят около тях (над 23 вида защитени растения и над 15 вида защитени животни), превръщат Белоградчишкият район в неповторим по красота и уникалност. Чрез изградените еко маршрути в района са създадени предпоставки за развитие на познавателен екотуризъм, пропагандиране на значимостта на природните дадености, включително и в международен аспект, както и повишаване на екологичната култура и образование.

Природна забележителност "Пещера Магурата"
Пещерата е природна забележителност с интересни образувания и праисторически находки. Разположена е в землището на с. Рабиша, община Белоградчик. ПЗ "Пещера Магурата" е една от най-големите (над 30 000 кв. м,) и най-красиви български пещери. В нея могат да се наблюдават естествено образувани "зали", множество галерии, причудливи форми от сталактити, сталагмити и сталактони с величествени размери (до 20 м височина и над 4 м диаметър) наподобяващи хора, водопади, животни и т.н. Известна е и с праисторическите си скални рисунки, датиращи от епипалеолита (10 000 г.пр.н.е.) до ранната бронзова епоха, с които пещерата е под специалната егида на ЮНЕСКО с международен статут като паметник на културата. Подобни на скалните рисунки в пещера “Магурата” са открити само на още три места в света – Франция, Испания и Сибир.
Изпълнена с тайнствена красота, идваща от вековете, тя е и убежище на защитени фаунистични видове – над пет вида прилепи, пещерни безгръбначни. В нея са намерени фосили, свидетелстващи, че районът е бил обитаван от праисторически животни – пещерна мечка, хиена, див кон и др.

Природна забележителност "Боров камък"
Скално образувание от червен пясъчник, разположено на площ от 1,3 ха. в едноименната местност, в землището на с. Боровица, граничещо с природна забележителност "Белоградчишки скали". Обявено за природна забележителност с цел запазване на забележителните геоложки и ботанически обекти, представляващи интерес за науката, културата и развитието на туризма.

Природна забележителност Пещери "Леви и десни сухи печ"
Разположена е в землището на с. Долни Лом, община Чупрене, с обща площ 0,2 ха. Характеризира се с множество образувания на мармити, синтрови езера, пещерни кари, прилепови колонии. Консервирана за посетители с цел запазване на природните дадености от разрушаване.

Природна забележителност "Пещера Венеца"
Намира се в местността “Чукара” до с.Орешец, община Димово, в преустановила действието си кариера. Изключително красива със скалните си образувания. Пещерата се намира на 300 метра югоизточно от село Орешец, на 3,3 километра източно от Белоградчик. В пещерата има много на брой и разнообразни образувания. Могат да се видят ледени кристали, сталактити, сталагмити, арагонитни кристали, гроздовиден сталактит (срещан рядко в българските пещери), калцитни образувания и др. По целия под са разпръснати кристали в различни цветове, дължащи се на кристализацията на водата и минералите в заобикалящите ги скали. Има образувание, оприличено на Дева Мария. Открита е за посетители на 1 юни 2015 г. Отворена е за посещения целогодишно с лятно и зимно работно време. В пещерата е изградено художествено цветно осветление (финансирано по проект от програма на ЕС), което придава ефектен изглед на образуванията.
 

Природна забележителност "Водопад на р. Стакевска в местността "Бялата вода"
Водопадът се намира сред борова гора в местността "Бялата вода", в землището на с. Стакевци, община Белоградчик, на площ от 1,6 ха. Скътан високо сред дебрите на Стара планина, красивият водопад допълва пейзажа на девствената природа в този район.

Природна забележителност "Петков церак" - водопад
Водопад “Петков церак” е разположен в близост до с. Бойница. Височината му е над 6 метра. Водопадът е рядкост за района и се отличава на фона на обкръжаващата го среда с естествената си красота.

Природна забележителност „Бабу“

Намира се в землищата  на с. Средрогрив, община Чупрене и с. Гюргич, община Ружинци, област Видин, с обща площ от 289,961 дка. Характерни скални образувания от червен пясъчник, скални стени, колони, оформящи забележителен обект на неживата природа, със значима естетичност и привлекателност и предпоставка за развитие на познавателен туризъм.

Природна забележителност "Гардата"

Запазване на характерни и забележителни обекти на неживата природа като скални брегове и водоскоци на река Чупренска, които са с изключителна стойност поради присъщата им рядкост, представителност и естетичност. Намира се в с. Прототопинци, общ. Чупрене.

Природна забележителност "Пещера Башовишки Печ"

Намира се в землищата  на с. Гранитово, с. Бела и с. Орешец в общините Димово и Белоградчик. Опазване на спелеоложки обект на неживата природа, с естествен подземен карстов извор, водни галерии, непроучени палеонтоложки находки и местообитание на прилепи и ендемична безгръбначна фауна.