Забележителности

На територията на област Видин се намират забележителни природни феномени, защитени местности и видове, и множество културно-исторически паметници от всички исторически епохи. 

КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ 
Сред по-важните от тях са: 

Крепост "Баба Вида" – Крепостта „Баба Вида” е едно от най-запазените средновековни отбранителни съоръжения в България. Основите на средновековния замък са положени в края на Х век върху останки от крепостните стени на античната Бонония. Основният му градеж се отнася към епохата на Второто българско царство (края на XII-XIV в.). През периода на Османско владичество крепостта е неколкократно преустройвана, като от края на XVII до началото на XIX в. тя е приспособена за огнестрелно оръжие. 
Крепостта е достъпна само от север, където се намира входната кула, а от другите страни е изкопан дълбок и широк ров. Тя заема площ 9.5 дка. Замъкът е заобиколен с ров, който в миналото се пълнел с вода от река Дунав. Над него се е спускал подвижен дървен мост, охраняван от стражева кула при входа. 
Крепостта се състои от вътрешен крепостен пояс във формата на неправилен четириъгълник с девет ъглови и междинни кули. Стените и кулите са завършвали с бойници. По-късно е изграден външният крепостен пояс с входната кула. Жилищната част на замъка е заемала вътрешния пояс с изглед към централния двор. 
От 1958 г. замъкът е отворен за посещения, като в него е устроен и музей. В крепостта се намира и летен театър (350места). Замъкът е естествен декор за заснемане на филми (в замъка и района около него са заснети над 50 български и чужди филми) и театрални представления, както и за други културни прояви. 
Крепостта "Баба Види" е паметник на културата с национално значение и е сред 100-те национални туристически обекти на Република България. 

Крепостни стени „Калето” - Поради необходимостта от допълнително укрепване на град Видин, който след 1718г. става граничен за Османската империя, за период от 30 години (1690-1720) се изгражда т.нар. "Кале" - крепостни стени, които са ограждали града от всички страни. Те представляват полукръг с диаметър 1 600м по р.Дунав и двойна каменна стена откъм реката. Откъм сушата е прокопан ров с дълбочина 5-6м и широчина 18м, облицован с камък и запълван в миналото с вода. "Калето" е имало 9 входни врати (капии). От съоръжението днес са запазени част от крепостните врати, северната половина от рова и малка част от стените. Запазени са Флорентин капия, Еничар капия, Пазар капия и Стамбол капия (главната порта на Видинското Кале). Те представляват засводени проходи, в чиито стени има караулни помещения. Затваряли са се с двукрили порти от дъбови греди, обковани с желязо. Над рова се е преминавало по дървени мостове, едната част от които е била подвижна. Към р.Дунав се е излизало през други 5 врати: Аралък капия, Топ капия, Сарай капия, Телеграф капия и Сюргюн капия (първата и последната от тях са зазидани). Крепостната стена е запазена до Телеграф капия. 
След построяването на "Калето" Видин не е бил превземан от противник по време на военни действия. 
"Калето", заедно със запазените врати (капии) е паметник на културата с национално значение. 

Римска крепост „Калето” – Белоградчик - Градежът на крепостта показва най-малко три строителни периода: римски и византийски – от І до VІв., византийски и български – от VІІ до ХІVв., османски – от 1805 до 1837г. 
Когато римляните се установяват трайно по южния бряг на Дунав, създават тук крепост, като вплитат в стените й и труднодостъпните Белоградчишки скали. 
Използвайки естествената непристъпност на скалите, те издигат само две стени от северозапад и югоизток. В другите посоки два скални масива, високи от 80 до 100м, обгръщат крепостта. 
В сегашния вид на крепостта преобладават градежите от последния строителен период, осъществени при султан Махмид ІІ. Тогава са оформени три крепостни двора (всеки с възможност за автономна защита) с три порти и две странични врати в близост до средния портал, който е украсен с каменни релефи. 
Създадени били фактически две крепости: Голямата, с форма на правоъгълник, и Малката, до която се стигало по стръмна пътека. 
Общата площ на крепостта е 10 211 кв.км и едно отделно укрепление. На крепостните стени (с височина 10 м) са изградени амбразури за пушки. Крепостта разполага с 15-16 оръдия. В нея са изградени казармени и складови помещения, арсенали, затвор, мелници за сол и жито, 4 водохранилища. Като военно съоръжение крепостта се използва за последен път през Сръбско - българската война през 1885г. 

Римска крепост „Кастра Мартис” – Кула - Кастра Мартис е късноримска крепост, чиито останки се намират в центъра на град Кула. Построена е в края на ІІІ – началото на ІVв. като част от отбранителните съоръжения на Дунавската граница на Римската империя. Крепостта е заемала ключови позиции през най-западния старопланински проход Връшка чука и е охранявала важния римски път за Сингидунум (Белград). 
Тя се състои от две части, които не са замислени и осъществени едновременно: първоначално построеното квадратно укрепление с размери 40x40м (цялостно разкрито и по-добре запазено днес) и същински кастел. Кастелът е заемал пространство от 15,5 дка с форма на неправилен четириъгълник, отбраняван от 7 многоъгълни кули. 
Днес в съседство до руините на крепостта е уредена музейна сбирка с експонати, открити при разкопките, които разкриват материалната култура на обитателите. 

Турски конак "Колука" – Построен е през втората половина на ХVІІІ век. Турците използвали сградата за полицейско управление, а към 70-те години на ХІХ век в нея се настанила българската църковна община. След Освобождението тя е преустроена, като в нея са вмъкнати елементи от българската възрожденска архитектура. От 1956 г. сградата е превърната в музей, в който се проследява историята на Видин и Видинския регион от дълбока древност до Освобождението (1878г.). 

Джамията на Осман Пазвантоглу - Намира се в крайдунавския парк срещу Видинската митрополия. Строителството й е завършено през 1800-1801г. Джамията е масивна каменна постройка с ориенталска архитектура. Предверието й е оформено като открита галерия. Молитвеният салон е голям и украсен с летвен таван. Минарето завършва със стилизиран връх на пика. 
Тя е паметник на културата с национално значение. 

Библиотеката на Осман Пазвантоглу – Намира се до Джамията на Осман Пазвантоглу. Строителството й е завършено през 1802-1803г. Представлява четиристенна призма на квадратен план, покрит с купол и предверие. Посветена е от Осван Пазвантоглу на баща му, убит по заповед на султана. Книгите в нея са били 2 664 на брой, от които 2 014 са били предадени на Турция, а 650 се намират в Националната библиотека "СВ. Св. Кирил и Методий" в София. 
Тя е паметник на културата с национално значение. 

"Кръстатата казарма" - Сградата е построена през 1800 -1801г. за нуждите на османските войски в града и е била свързана посредством покрит дървен мост с намиращата се в съседство оръжейна работилница. По-рано там е била градината на Стария сарай и се е използвала за конак на еничарите. Тя е масивна каменна сграда със застроена площ от 1 260кв.м. Има форма на равнораменен кръст. След Освобождението тя е била съд и казарма на българската войска. През 1965-1967г. сградата е реставрирана и адаптирана за музей, а от 1969г. в нея е уредена етнографска експозиция, представяща традиционната култура на населението от Видинска област от края на XIX до 20-те години на XX век. 

Мавзолей на Антим І - Мавзолеят на първия български патриарх Антим І се намира в двора на Видинската митрополия. Помещението е изографисано и има каменна седяща скулптурна фигура на първия български екзарх. В подземието е разположен саркофага, в който са положени останките на екзарх Антим I. 

Църквата "Св. Пантелеймон" – Намира се в двора на Видинската митрополия. Църквата съществува от първата половина на ХVІІ в., като през1644г. е изографисана. 
Църквата "Свети Пантелеймон" е национален художествен паметник. 

Църквата "Св. Петка" – Църквата съществува от първата половина на ХVІІв. По силата на османски граничен закон за конфискация и приспособяване за военни цели на всички християнски постройки и поради близостта й до военни обекти, тя е превърната в склад и се използва като такъв до няколко години преди Освобождението. 

Катедрала "Св. В. М. Димитър" – Построен през ХVІІ в. предимно от дървен материал, храмът просъществувал около 240 г. На 6-ти декември 1868г. в него за първи път се е служило тържествено от български архиерей на български език. Оттогава този храм става катедра на видинския български митрополит Антим, който по- късно е избран за първи български екзарх. През 1889 г. храмът е срутен поради овехтялост на дървената конструкция и започва строеж на новия храм. През 1926г. храмът е тържествено осветен от видинския митрополит Неофит. 
Катедрала "Св. В. М. Димитър" е втора по големина след храм - паметника "Св. Александър Невски" в София. 
Тя е паметник на културата с национално значение. 

Синагогата – Намира се в близост до Крайдунавския парк. Сградата е построена за една година - през1894г., със съдействието на евреите от всички краища на България. Тя е втората по-големина след тази в София, а главната й фасада е внушителна. От 1950г. постройката е загубила основната си функция и е използвана за склад, което е довело до лошото й състояние в момента. 
Тя е паметник на културата с национално значение. 

Старата турска поща – Строена е през втората половина на ХІХв. специално за пощенски нужди. Вероятно е завършена през 1859г., когато Видин е свързан чрез телеграф с различни европейски градове. Тя е масивна двуетажна сграда с трезор в подземието си. Това е единствената запазена стара поща в България. Намира се в Крайдунавския парк до джамията и библиотеката на Осман Пазвантоглу. 

Видински общински театър – Двуетажната сграда е построена през 1891г. и е първата сграда в свободна България, предназначена специално за театър. Намира се на входа на Крайдунавския парк. 


РЕЗЕРВАТИ 

Биосферен резерват "Чупрене" 
Намира се на територията на общините Белоградчик и Чупрене, и заема площ от 1439.20 хектара. Резерватът е изключителна държавна собственост и се стопанисва и охранява от органите на МОСВ. 
През 1977г. Световната организация за възпитание, наука и култура към ООН – ЮНЕСКО, го включва в своите списъци на защитените природни територии като "неделима част от международната мрежа на биосферни резервати, съставена от територии за оценка на човешкото въздействие върху околната среда", с което резерватът получава международен статут. Основна цел е запазването на единствените компактни смърчови дървостои в Западна Стара планина в първичното им състояние. В резервата могат да се наблюдават също бук, ела, планински божур. Представители на животинските видове са усойница, глухар, кръсточовка, лещарка, благороден елен, вълк и др. 
Съгласно заповедта за обявяването му, в района на резервата се забраняват всякакви дейности, нарушаващи самобитния характер на природата. 
Буферната зона на Резерват “Чупрене” от 2007 г. е прекатегоризирана на Защитена местност “Чупренски буки”, като ограничителният режим не е променен. 


ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ 

Природна забележителност "Белоградчишки скали" 
Обявена с цел запазване на уникалните геоморфоложки образувания, както и на местообитанията на редки и застрашени видове от флората и фауната. Обхваща обширна територия с дължина около 30 км и ширина 3 км в Западна Стара планина, около гр.Белоградчик. Множеството скални форми (червени пясъчници), които природата е ваяла с векове, за да ги превърне в причудливи форми от приказките, в синхрон с многообразието на растителния и животински свят около тях (над 23 вида защитени растения и над 15 вида защитени животни), превръщат Белоградчишкият район в неповторим по красота и уникалност. Чрез изградените екомаршрути в района са създадени предпоставки за развитие на познавателен екотуризъм, пропагандиране на значимостта на природните дадености, включително и в международен аспект, както и повишаване на екологичната култура и образование. 

Природна забележителност "Пещера Магурата" 
Пещерата е природна забележителност с интересни образувания и праисторически находки. Разположена е в землището на с.Рабиша, община Белоградчик. ПЗ "Пещера Магурата" е една от най-големите (над 30 000 кв.м,) и най-красиви български пещери. В нея могат да се наблюдават естествено образувани "зали", множество галерии, причудливи форми от сталактити, сталагмити и сталактони с величествени размери (до 20 м височина и над 4 м диаметър) наподобяващи хора, водопади, животни и т.н. Известна е и с праисторическите си скални рисунки, датиращи от епипалеолита (10 000 г.пр.н.е.) до ранната бронзова епоха, с които пещерата е под специалната егида на ЮНЕСКО с международен статут като паметник на културата. Подобни на скалните рисунки в пещера “Магурата” са открити само на още три места в света – Франция, Испания и Сибир. 
Изпълнена с тайнствена красота, идваща от вековете, тя е и убежище на защитени фаунистични видове – над пет вида прилепи, пещерни безгръбначни. В нея са намерени фосили, свидетелстващи, че районът е бил обитаван от праисторически животни – пещерна мечка, хиена, див кон и др. 

Природна забележителност "Боров камък" 
Скално образувание от червен пясъчник, разположено на площ от 1,3 ха. в едноименната местност, в землището на с.Боровица, граничещо с природна забележителност "Белоградчишки скали". Обявено за природна забележителност с цел запазване на забележителните геоложки и ботанически обекти, представляващи интерес за науката, културата и развитието на туризма. 

Природна забележителност "Леви и десни сухи печ" 
Разположена е в землището на с.Долни Лом, община Чупрене, с обща площ 0,2 ха. Характеризира се с множество образувания на мармити, синтрови езера, пещерни кари, прилепови колонии. Консервирана за посетители с цел запазване на природните дадености от разрушаване. 

Природна забележителност "Пещера Венеца" 
Намира се в местността “Чукара” до с.Орешец, община Димово, в преустановила действието си кариера. Изключително красива със скалните си образувания. Пещерата е консервирана и не се посещава от туристи. 

Природна забележителност "Водопад на р.Стакевска в местността "Бялата вода" 
Водопадът се намира сред борова гора в местността "Бялата вода", в землището на с.Стакевци, община Белоградчик, на площ от 1,6 ха. Скътан високо сред дебрите на Стара планина, красивият водопад допълва пейзажа на девствената природа в този район. 

Природна забележителност "Петков церак" 
Водопад “Петков церак” е разположен в близост до с.Бойница. Височината му е над 6 метра. Водопадът е рядкост за района и се отличава на фона на обкръжаващата го среда с естествената си красота. 


ЗАЩИТЕНИ МЕСТНОСТИ 

Защитена местност "Връшка чука" 
Обявена е с цел запазване на единственото в света находище на растителния вид Български ерантис (Eranthis bulgaricus), единствените в България находища на Тъмнопурпурна метличина, Томасиниев минзухар, на защитените видове Понтийски пелин, Ничичово прозорче, Розов божур, Червена липа и др. Намира се на границата с Република Сърбия, в землището на с.Извор махала, община Кула, върху планинско възвишение с обща площ 67,6 ха. 

Защитена местност "Чупренски буки" 
Обявена е през 2007г., при прекатегоризиране на буферната зона на резерват “Чупрене”, като обхватът, границите и режимите на опазване не са променяни. 

Защитена местност "Остров Кутово" 
Защитена местност “Остров Кутово” обхваща част от територията на едноименния Дунавски остров, разположен при речен километър 801-ви, срещу с.Кутово, община Видин. Обявена е с цел опазване местообитанията на редки и уязвими растителни видове като Блатно кокиче и водолюбиви птици: Нощна, Сива и Малка бяла чапла, Къдроглав и Розов пеликан, Лопатарка, Малък и Голям корморан и др. 

Защитена местност "Острови Близнаците" 
Попада на територията на Дунавските острови Голям и Малък близнак. Обхваща площ от 112 дка. Обявена е с цел опазване местообитанията на застрашени, редки и уязвими животински видове: Лопатарка, Нощна чапла, Малка бяла чапла, Сива чапла, Малък и Голям корморан, както и растителни видове: Блатно кокиче, Лъскаволистна млечка, Кръглолистна вълча ябълка. 

Защитена местност "Раковишки манастир" 
Намира се на около 4 км северозападно от с.Раковица, община Макреш и заема площ от 50 хектара. Разположен е в подножието на връх "Черноглав", в планина Бабин нос от Западния Предбалкан. Манастирът е обявен за паметник на културата. 

Защитена местност "Липака" 
Историческо място “Липака” се намира на територията на с. Милчина лъка, община Грамада. През 2003г. е прекатегоризирана в Защитена местност “Липака”. 


НАТУРА 2000 
На територията на област Видин попадат 18 одобрени зони по Директивата за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и 2 зони по Директивата за опазване на дивите птици. 
Най-голямата по площ и най-значима от гледна точка на биоразнообразие за областта е защитена зона "Западна Стара планина и Предбалкан" , обявена по Директивата за местообитанията. Зоната е с обща площ 219 715 ха и обхваща части от територията на областите Видин, Монтана и София. В рамките на област Видин защитената зона попада частично в общините Белоградчик, Димово, Макреш, Ружинци и Чупрене. 
Реките в “Западна Стара планина и Предбалкан” са запазени в естествено или почти естествено състояние. В по-голямата си част, те следват естествените си корита, като териториите на речните им тераси са слабо фрагментирани. Приоритетните за ЕС крайречни гори от Черна елша и върби формират едни от най-добрите крайречни галерии в страната. Реките се отличават с богатата си и разнообразна ихтиофауна (важна хранителна база за добрата популация на видрата). Срещат се 9 вида риби, 5 от които са включени в Приложение II към Директива 92/43/EEC. Това прави защитена зона „Западна Стара планина и Предбалкан” една от най-ценните за опазване на ихтиофауната. 

На територията на Западна Стара планина е обявена и най-голямата по площ, в рамките на област Видин, защитена зона по Директивата за птиците – "Западен Балкан" . Общата й площ е 146 820 ха и обхваща части от територията на областите Видин, Монтана и София. В рамките на област Видин, зоната попада частично в общините Белоградчик, Димово, Макреш, Ружинци и Чупрене. 
В защитената зона се срещат над 60 вида птици, 31 от които са включени в Червената книга. От европейска значимост са 22 вида птици. В тази защитена зона могат да се наблюдават Черен и Бял щъркел, Черношипа ветрушка, Лещарка, нощни птици, няколко вида орли, соколи, кълвачи и много др. 

Териториите на обявените по двете директиви зони, в по-голямата си част, се припокриват.