Област Видин

Околна среда и природни ресурси

Като цяло област Видин се характеризира със запазен природен потенциал, поради липсата на големи производствени предприятия.

ВОДИ
Наличните водни ресурси на територията на областта са формирани от повърхностни и подземни води. Реките Тимок и Дунав са естествена граница с Република Сърбия и Република Румъния. През територията на областта протичат и вътрешните реки Тополовец, Войнишка, Видбол, Арчар, Скомля и Лом, и техните притоци, характеризиращи се с изразено пролетно пълноводие и стабилно есенно-зимно маловодие.

Най-голям воден басейн е Рабишкото езеро, находящо се в западния край на Предбалкана, непосредствено до пещера "Магурата". Площта му е около 3,43кв.км. Езерото почти няма водосборен басейн и е безотточно. През 1963г. от западния му край е издигната язовирна стена, с което естественото езеро е превърнато в язовир. Включено е в Рабишката напоителна система като водохранилище, което събира водите на реките Видбол и Арчар.

Подземните водни ресурси в областта имат предимно карстов произход. Подземните води са формирани в чакълесто-песъчливия хоризонт, като са в пряка хидравлична връзка с водите на река Дунав и тяхното ниво се влияе от водните стоежи на реката. Река Дунав е главният източник на тяхното подхранване през месеците май и юни, а през месеците от септември до декември ги дренира.
На територията на Община Видин, в района на Видин-Сланотрън-Кошава, е открито находище на високоминерализирани термални води. Находището е с доказани високи стойности на минерални компоненти йод, бром и др., което го превръща в ценен природен ресурс за добив на химически компоненти, йод и луга за фармацевтичната промишленост, добив на геотермална енергия и за балнеолечебни нужди. 
Водата е с температура 41 градуса по Целзий и с доказани изключителни свойства при лечението на ревматизъм, кожни заболявания, болести на горните дихателни пътища и на белите дробове, при стомашно-чревни болести, двигателни травми и заболявания на опорно-двигателния апарат. 
По химичен състав водата е високо минерализирана, което я прави силно агресивна. Находището не е разработено до момента.

ПОЧВЕНИ РЕСУРСИ
Разпределението на почвите в областта се определя и е във взаимовръзка с физико-географските характеристики. В крайдунавските низини почвите са предимно карбонатни и типични черноземи, а излужените и оподзолените почви са развити върху по-високо издигнатите южни и източни части и в най-западната част на Дунавската равнина (западно от Белоградчик). Южно от зоната на черноземите, в северните части на Предбалкана са развити тъмносивите почви, а в южните части – сиви горски и канеленогорски почви. В карстовите райони са разпространени хумусно-карбонатните почви (рендзини). По долините на реките почвите са алувиално-ливадни.

Съществен проблем за качеството на почвите в областта е замърсяването им около населените места със строителни и битови отпадъци.

БИОРАЗНООБРАЗИЕ
Област Видин се отличава със сравнително богато биоразнообразие. Богатството на флората в областта се дължи главно на голямото разнообразие от условия и местообитания. Тук, на сравнително малка територия се срещат почти всички характерни за България типове местообитания. В същото време на места са се създали уникални условия за зараждането и обособяването на така наречените ендемити, т.е. местни видове, които се срещат само в даден район. Такъв вид, който се среща само в Западна стара планина и никъде другаде по света, е Българският ерантис (Eranthis bugaricus).

Сред най-интересните Балкански ендемити, които се срещат са: Ванерова симфиандра (Simphyandra wanery), Висока бисерка (Melica altissima) и Сръбската рамонда (Ramonda serbica), която е терциерен реликт. Освен с това, че е реликтен вид, Сръбската рамонда е интересна и с още един свой биологичен феномен. Растението може да се възстанови напълно дори след като е престояло година и половина без почва и вода. Вероятно тази негова способност да изпада в анабиоза го е съхранила в условията на континенталния климат с летни горещини, засушавания и зимни студове. 
Многообразието на релефа и климатичните условия на района са причина за формирането на изключително разнообразни растителни хабитати.

Най-значимият пример за такива местообитания е Резерват "Чупрене". Резерватът е разположен в западния дял на Стара планина, по протежението на главното Старопланинско било, на границата с Република Сърбия. Обявен е за защитена територия през 1973г., с цел опазване на единствените компактни естествени смърчови реликтни гори в Западна Стара планина. В резервата се намира и най-северното находище на клек в страната. Значителна част от защитената територия представлява иглолистни, широколистни и смесени гори от смърч, ела, обикновен бук, планински явор и бяла бреза, а останалата – поземлена, е заета от високопланински пасища, каменни реки, тресавища и незалесени участъци. Средната възраст на иглолистните насаждения е над 130 години.
В резервата се забраняват всякакви дейности, с изключение на: охраната му; посещения с научна цел; преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места, в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите.
През 1977г. резерватът е включен в Програмата "Човекът и биосферата" на ЮНЕСКО, която играе съществена роля за опазването на природата посредством изграждането на Световна мрежа от биосферни резервати.
В Област Видин са добре представени характерните буков и дъбово-габъров растителни пояси. Всъщност, първична за този район е горската растителност, като най-значителни са дъбовите гори. На много места в резултат на човешката дейност, главно дърводобив, тази растителност се е сменила от производни съобщества на келяв габър с мъждрян, леска, драка и др.
Фауната е представена от 179 вида птици, 53 вида бозайници от които 14 вида прилепи, 11 вида земноводни и 15 вида влечуги.
Птиците са най-добре представената група от гръбначните животни. Тук се срещат и видове, които са световно застрашени. Такива са Белошипата ветрушка и Ливадният дърдавец. Голяма част от птиците попадат сред видовете с европейско природозащитно значение – Черен щъркел, Червена каня, Полски блатар, Ловен сокол, Планински кеклик и др. Сред тези видове попадат и едни от най-атрактивните птици в България – Земеродното рибарче, Синята гарга и Синият скален дрозд. Това голямо разнообразие на орнитофауната се дължи и на факта, че от тук преминава един от главните прелетни пътища на птиците – Via Aristotelis, както и на изключителното разнообразие от местообитания. 
С цел опазването на богатото биологично разнообразие и значимите природни забележителности на територията на областта са обявени 17 защитени територии  сред които са "Пещера "Магурата" и "Белоградчишките скали", както и 21 защитени зони от Националната екологична мрежа Натура 2000.

УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ
От месец септември 2015г. битовите отпадъци в Област Видин се депонират на регионално депо за неопасни отпадъци. Съоръжението е изградено със средства от Оперативна програма "Околна среда 2007-2013г." и обслужва всичките единадесет общини в Областта или приблизително 100 000 жители. Площадката на регионалното депо отстои на около 13км. от гр.Видин, в местността "Рамова ливада", и е с площ 221 хектара. Депото за битови отпадъци е с капацитет 516 000т. и 20 години ефективен експлоатационен срок.

Новото регионалното депо за битови отпадъци е част от цялостната система за управление на отпадъците в Област Видин. С реализирането на проекта е осигурено депониране по екологосъобразен начин, компостиране на биоразградимите отпадъци, третиране на строителните отпадъци и спазване на ангажимента за закриване на така наречените стари сметища на територията на общините.

2018 Всички права запазени © Област Видин