Климат и релеф

Географското положение на областта обуславя умерено-континентален климат със сравнително студена зима и горещо, с недостатъчно валежи лято. Средногодишната температура е 11.2 С, като най-топъл е месец юли със средна температура 23.1 С, а най-студен – януари –1.7 С. Валежите са сравнително добре разпределени по сезони, като в ниската част на областта са около 550-600 мм/м2, а в по-високите райони достигат до 750 мм/м2. Неблагоприятно е лошото им разпределение в различните години с често случващи се продължителни засушавания. През зимата около 50 дни има снежна покривка, като по-трайна е тя в припланинските райони на Стара планина, където климатът е влажен и благоприятства развитието на горска растителност. Преобладаващите ветрове са от северозапад, но през зимата са по-често от изток – североизток. 

Областта включва обширни площи: полета, хълмове и малки горички с разнообразен релеф. От североизток на северозапад се редуват части от следните морфографски единици: Дунавска хълмиста равнина, Предбалкан и Главна старопланинска верига, които водят до постепенно увеличаване надморската височина на релефа в същата посока. Обширните крайбрежни низини – Видинска и Арчаро-Орсойска са едни от най-плодородните земи, превърнати в обработваеми площи за отглеждане на разнообразни селскостопански култури. Районът на Предбалкана започва от Връшка Чука и се простира до подножието на Стара планина. Най-добре изразени уединени височини тук са Рабишката могила (461 м) и рида Белоградчишки венец (1125 м), изграден от твърди варовици и прорязан на много места от притоците на р.Лом. В тази част на Предбалкана широко са разпространени повърхностни и подземни карстови форми (пещери - около 30 на брой) и свързаната с тях подземна карстова хидрография. Най красива е пещерата “Магура”, разположена северозападно от с.Рабиша при Рабишката могила (Община Белоградчик). Стара планина се явява климатична преграда и оказва влияние върху режима на оттока на реките, водещи началото си от нея.